Пивото у нас е известно още преди Освобождението. Първите опити за пивопроизводство се правят през втората половина на ХІХ в. В градовете Пловдив, Шумен, София, Велико Търново и Русе се появяват малки домашни работилници, в които занаятчии приготвят пиво.
Първите пивоварни фабрики се построяват непосредствено в годините след Освобождението. Те са малки, на ниско техническо равнище, построени предимно от чужденци.
През 1881 г. трима швейцарци – Рудолф Фрик, Фридрих Сулцер и Кристиан Бомонти, създават пивоварната фабрика “Каменица” в Пловдив. С нейното откриване започва летоброенето на пивоварната индустрия в България.
В края на септември 1882 г. в Шумен по предложение на чешкия пивовар Франтишек Милде и с финансовата помощ на богати българи от града се създава акционерно дружество “Българско пивоварно дружество” с цел производство и продажбата на пиво наедро и дребно.
През 1892 г. е пусната в експлоатация пивоварната фабрика на “Братя Хаджиславчеви и сие” във Велико Търново, в която започват работа 28 немски и чешки пивовари и общи работници от града.
В София братя Прошекови (от чешки произход) започват строеж на пивоварна фабрика, която пускат в действие през 1884 г.
През същата година започва строителството на пивоварната фабрика в Лом от чехите Малотин и Хозман по проект на Манер – известния тогава технолог-пивовар от Австрия. Строителството завършва през пролетта на 1885 г.
Все в този период (до 1910 г.) се откриват пивоварни предприятия в градовете Русе, Плевен, Варна, Стара Загора. Още в тези ранни години на пивопроизводството из цяла България има малки пивоварни работилници, но най-големите фабрики – с производство над 10 000 хектолитра пиво годишно, се намират в изброените градове.
Годините след този начален подем в производството на пиво у нас не са особено добри. Започва нелоялна конкуренция в бранша, последвана от подобни отношения между винарската и пивоварната промишленост. Оттогава бележи началото си държавната политика за приоритет в развитието на винарското производство. Продажбите на пиво намаляват, темпът на развитие е незадоволителен. Промишлеността е пред колапс. Това налага през 1927 г. да се образува първият пивоварен картел, чиято задача е да сложи ред в отношенията и да защити интересите на пивоварите. Това обаче не се постига. Затварят се 12 пивоварни фабрики, остават да работят само 6 (в София – 2, отаналите са в Шумен, Пловдив, Велико Търново и Лом).
На 23.ХІІ.1947 г. Народното събрание приема Закон за национализацията на частните индустриални и минни предприятия и банки. В този ден всички пивоварни фабрики са национализирани и включени в състава на Държавно индустриално обединение “Хранителна индустрия”. Самостоятелно структуриране на бранша като подотрасъл в хранителната промишленост се постига след създаването на Обединено държавно стопанско предприятие “Българско пиво” на 1.V.1964 г. Впоследствие то се преименува в Държавно стопанско обединение и накрая – в Стопанско обединение. Тази структура поема управлението на производството, търговията, капиталното строителство и финансирането на предприятията, като изпълнява държавната политика по развитие на бранша. |
